Автор: Красимир Георгиев





„ОПЫТ”

Николай Александрович Щёголев (1910-1975 г.)

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев





ОПИТ



Самотата е – да – по-голяма беда от марксизма.

Безизходица трупаш и няма родина, любов.

Тръпнеш често, припадащ след римите в зли пароксизми,

сред лавините облачни бродиш с молителен зов.



„Не от този свят...” Пламъци бълват кина, ресторанти

и усещаш край много жени, че самотен си ти

на земята, където минаваш изпаднал и странен,

емигрант си до костите чак, от глава до пети.



Емиграция – да – да живуркаш сред кръг чуждестранци,

туй такава тъга е, туй значи – в запас да държиш

занаяти, езици, умения, музика, танци,

получавайки грош, ти презрение там да търпиш.



Но си горд, ти руснак си, проклел би невяра и ропот –

в теб съзнание трезво понякога спи – и какво?

Ще се пазиш, но срещайки своя мъчителен опит,

ще си тъжен нерядко, но винаги ти с мъжество!





Ударения

ОПИТ



Самота́та е – да́ – по-голя́ма беда́ от маркси́зма.

Безизхо́дица тру́паш и ня́ма роди́на, любо́в.

Тръ́пнеш че́сто, припа́дашт след ри́мите в зли́ парокси́зми,

сред лави́ните о́блачни бро́диш с моли́телен зо́в.



„Не от то́зи свят...” Пла́мъци бъ́лват кина́, рестора́нти

и усе́шташ край мно́го жени́, че само́тен си ти́

на земя́та, къде́то мина́ваш изпа́днал и стра́нен,

емигра́нт си до ко́стите ча́к, от глава́ до пети́.



Емигра́ция – да́ – да живу́ркаш сред кръ́г чуждестра́нци,

туй така́ва тъга́ е, туй зна́чи – в запа́с да държи́ш

заная́ти, ези́ци, уме́ния, му́зика, та́нци,

получа́вайки гро́ш, ти презре́ние та́м да търпи́ш.



Но си го́рд, ти русна́к си, прокле́л би невя́ра и ро́пот –

в теб съзна́ние тре́зво поня́кога спи́ – и какво́?

Ште се па́зиш, но сре́штайки сво́я мъчи́телен о́пит,

ште си тъ́жен неря́дко, но ви́наги ти́ с мъжество́!



Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев





Николай Щёголев

ОПЫТ



Одиночество – да! – одиночество злее марксизма.

Накопляешь безвыходность: родины нет, нет любви.

Содрогаешься часто, на рифмы кладешь пароксизмы,

Бродишь взором молящим среди облаковых лавин.



„Не от мира сего…” И горят синема, рестораны,

Ходят женщины, будят сознанье, что ты одинок

На земле, где слывешь чудаком захудалым и странным,

Эмигрантом до мозга костей, с головы и до ног.



Эмиграция – да! – прозябанье в кругу чужестранцев,

Это та же тоска, это значит – учить про запас

Все ремесла, языки, машинопись, музыку, танцы,

Получая гроши, получая презренье подчас.



Но ты гордый, ты русский, ты проклял сомненья и ропот –

Что с того, что сознание трезвое спит иногда? –

Но себя ты хранишь, но встречаешь мучительный опыт

Не всегда просветленно, но с мужественностью всегда!



1932 г.









---------------

Руският поет, писател и публицист Николай Шчьоголев (Николай Александрович Щёголев/ Зерцалов) е роден на 7/20 юни 1910 г. в с. Иректе, Североизточен Китай. Завършва търговски колеж към Християнския младежки съюз в Харбин. От 1926 г. е член на литературното обединение „Молодая Чураевка”, а през 1931 г. е председател на организацията. Ръководи творческия съюз „Круг поэтов” (1932 г.), член е на литературното обединение „Пятница” в Шанхай. Публикува поезия, проза и публицистика във вестници, списания и алманаси като „Родина”, „Рубеж”, „Чураевка”, „Понедельник”, „Парус”, „Числа”, „Сегодня”, „Новая жизнь” и в антологии и колективни сборници на руските поети в Китай като „Багульник” (1931 г.), „Семеро” (1931 г.), „Излучины” (1935 г.), „Якорь” (1936 г.) и „Остров” (1946 г.). През 40-те години редактира в. „Родина” и в. „Новый путь” в Шанхай. Член е на просъветския „Союз возвращенцев” (1943-1946 г.). През 1947 г. получава съветско гражданство и се връща в СССР. Работи като учител по английски език и преподавател по история на руската литература в Свердловската консерватория. Посещава курсове в Литературния институт „Максим Горки”, завършва филологическия факултет на Свердловския държавен университет (1953 г.). Автор е на стихосбирката „Искры минувшего” (1929 г.) и на романа „Из записок одиночки” (1943 г.). Негови стихове са включени в антологиите „Русская поэзия Китая” и „Антология русской зарубежной поэзии”. Умира на 15 март 1975 г. в гр. Свердловск, сега Екатеринбург. Творчеството му е събрано в книгата „Николай Щеголев. Победное отчаяние” (2014 г.). Голяма част от поетичното му наследство е изгубена.