Автор: Красимир Георгиев





„Я СТАР ДУШОЙ...”

Александр Александрович Блок (1880-1921 г.)

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев





С ДУША СЪМ СТАРА



С душа съм стара. Имам жребий черен –

мой дълъг път.

Сън тежък и проклет, и злонамерен

притиска гръд.



В години малко много мисли страшни!

Недъг нерад...

Спасявай ме от призраци неясни,

незнаен брат!



Приятел в нощната мъгла остана

тоз дълъг път.

Там няма дом – там тъмен океан е –

безбрежна скръб.



С душа съм стара. Имам жребий черен –

мой дълъг път.

Сън тежък – и проклет, и злонамерен –

притиска гръд.





Ударения

С ДУША СЪМ СТАРА



С душа́ съм ста́ра. И́мам жре́бий че́рен –

мой дъ́лъг пъ́т.

Сън те́жък и прокле́т, и злонаме́рен

прити́ска гръ́д.



В годи́ни ма́лко мно́го ми́сли стра́шни!

Недъ́г нера́д...

Спася́вай ме от при́зраци нея́сни,

незна́ен бра́т!



Прия́тел в но́штната мъгла́ оста́на

тоз дъ́лъг пъ́т.

Там ня́ма до́м – там тъ́мен океа́н е –

безбре́жна скръ́б.



С душа́ съм ста́ра. И́мам жре́бий че́рен –

мой дъ́лъг пъ́т.

Сън те́жък – и прокле́т, и злонаме́рен –

прити́ска гръ́д.



Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев





Александр Блок

Я СТАР ДУШОЙ...



Я стар душой. Какой-то жребий черный –

Мой долгий путь.

Тяжелый сон, проклятый и упорный,

Мне душит грудь.



Так мало лет, так много дум ужасных!

Тяжел недуг...

Спаси меня от призраков неясных,

Безвестный друг!



Мне друг один – в сыром ночном тумане

Дорога вдаль.

Там нет жилья – как в темном океане –

Одна печаль.



Я стар душой. Какой-то жребий черный –

Мой долгий путь.

Тяжелый сон – проклятый и упорный –

Мне душит грудь.



1899 г.









---------------

Руският поет, драматург и литературен критик Александър Блок (Александр Александрович Блок) е роден на 16/28 ноември 1880 г. в Санкт Петербург. Пише стихотворения от 5-годишна възраст. Завършил е историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1906 г.). Включва се активно в творческия живот на времето си, публикува в списанията „Вопросы жизни”, „Весы”, „Перевал”, „Золотое Руно”, в литературни алманаси, във вестниците „Слово”, „Речь”, „Час” и др. Основен представител на руския символизъм, той е най-влиятелният руски поет от началото на ХХ в. Автор е на книгите „Стихи о прекрасной даме” (1905 г.), „Нечаянная радость” (1907 г.), „Земля в снегу” (1907 г.), „Снежная маска” (1907 г.), „Лирические драмы” (1908 г.), „Ночные часы” (1911 г.), „Стихи о России” (1915 г.), „Собрание стихотворений” (1916 г.), „Ямбы” (1919 г.), „За гранью прошлых дней” (1920 г.), „Двенадцать” (1920 г.), „Седое утро” (1920 г.), „Рамзес. Сцены из жизни Древнего Египта” (1921 г.), на драмата „Роза и Крест” (1912 г.) и др. Умира на 7 август 1921 г. в Петербург.