Автор: Красимир Георгиев





„ЕСТЬ, НЕСОМНЕННО, СТРАННЫЕ СЛОВА...”

Георгий Викторович Адамович (1892-1972 г.)

Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев





БЕЗСПОРНО, ИМА ШАНТАВИ СЛОВА



Безспорно, има шантави слова,

това не е безсмислен слух зловреден.

Усещам студ и движа се едва,

щом чуя думата „последен”.



Последен час. Какъв огромен парк!

Последна вечер. О, как жар се рони!

Тополите са шумолящ кошмар

с прозрачно-черните си клони...





Ударения

БЕЗСПОРНО, ИМА ШАНТАВИ СЛОВА



Безспо́рно, и́ма ша́нтави слова́,

това́ не е безсми́слен слу́х зловре́ден.

Усе́штам сту́д и дви́жа се едва́,

штом чу́я ду́мата „после́ден”.



После́ден ча́с. Какъ́в огро́мен па́рк!

После́дна ве́чер. О́, как жа́р се ро́ни!

Топо́лите са шумоля́шт кошма́р

с прозра́чно-че́рните си кло́ни...



Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев





Георгий Адамович

ЕСТЬ, НЕСОМНЕННО, СТРАННЫЕ СЛОВА...



Есть, несомненно, странные слова,

Не измышленья это и не бредни.

Мне делается холодно, едва

Услышу слово я „Последний”.



Последний час. Какой огромный сад!

Последний вечер. О, какое пламя!

Как тополя зловеще шелестят

Прозрачно-черными ветвями...



1915 г.









---------------

Руският поет, литературен критик, мемоарист и преводач Георги Адамович (Георгий Викторович Адамович) е роден на 7/19 април 1892 г. в Москва. Завършва историко-филологическия факултет при университета в Санкт Петербург. Първите му публикации са от 1915 г. През 1916-1917 г. влиза в поетическите обединения „Цех поэтов” и през 1918 г. става един от ръководителите на литературното общество. Публикува поезия в списания и алманаси като „Голос жизни”, „Биржевые ведомости”, „Новый журнал для всех”, „Аполлон”, „Северные записки” и „Зелёный цветок”. Превежда за издателство „Всемирная литература” западноевропейски поети и писатели като Волтер, Бодлер, Мур, Байрон, Кокто, Камю и др. През 1924 г. емигрира в Германия и Франция, където публикува поезия, преводи, мемоари и публицистика в издания като „Звено”, „Последние новости” и „Числа”, редактира сп. „Встреча” (1934 г.). От 1959 г. е наблюдател в Радио Свобода. Привърженик е на литературното направление акмеизъм. Пише на руски и на френски език. Автор е на стихосбирките „Облака” (1916 г.), „Чистилище” (1922 г.), „На Западе” (1939 г.), „Единство” (1967 г.), на книгите със статии „Другая родина” (1947 г.), „Комментарии” (1967 г.) и др. Умира на 21 февруари 1972 г. в Ница.